Само още няколко часа и отново ще се впусна в безкрайно пътуване с десетки непознати, начумерени и неприветливи физиономии, седящи на сивите, сякаш 100-годишни седалки, в огромната метална кутия на колелца, наречена влак. Как бих искала...

   Капка тук, капка там. Една и на листото, друга на тревата. Малко по малко асфалтът става влажен. Точка по точка се оцветява в по-тъмно сиво. 
   Топъл, кротък, летен дъжд. Сякаш първите сълзи на малко момиченце падат на сухия чаршаф. 
...

 
Много бих искала да пътувам във времето. Да се върна в отдавна отминали времена, да почувствам старомодния начин на живот на прадедите ми. Да видя бъдещето, какво ще стане с мен, със семейството ми след 10-15 години. Да видя планетата...